Заедно

Заедно

Още те милвам на тихия склон

между ручеи бляскави, шепоти чужди,

още изгрява сред бяла тъма

розов облак и повей от белите ружи.

И усмивка преваля на твойто лице

без отчетливи мисли по тежките мъки…

там звездите над нас носят жив аромат

на течащ карамел и студени висулки…

През вратите масивни на млада гора

птича песен се лее и гали ума ти,

а ръцете ми, глезени топло в студа,

те обгръщат и вечно държат дързостта ти.

Все пресичаме стари пътеки без край

и се връщаме тъжни от думи горчиви,

а през златните порти на восъчен блян

кротко чака ни нашият мир и светът ни.

С теб прекрачваме прага на новия свят,

длан във длан прекосяваме нашите друми,

и я няма на картата злата вина,

чист и весел върви всеки миг и смехът ни.

01.02.2026г.

гр. Ябланица