Вечер

Леко се промъква иззад зида

полъх нежен на нощта,

тихо светлината си отива,

птиците заглъхват в любовта.

Всяко клонче меко свежда

и отпуска жилава снага,

бавно пъстрите цветчета

сгушват скромно яркостта.

В двора люлка се люлее

под тела прегърнати,

страстен розов блясък грее

от последните лъчи.

Тъмнината надделява

но звукът се къпе във зора –

хиляди щурци в полята,

жаби в хладната река.

Топла нощ Балканът пази,

свежест в гъстата гора,

под тревите тучни влага

литва в капки живинка.