Сезони

Лятото прихвана небесата,

чисто е отново над света,

топло е и светло на душата,

щъркелите волно пак кръжат.

Пролетното утро лъх остави –

люляков, божуров, на зюмбюл,

вътре, надълбоко, на талази

в трайните копнежи, за уют.

Есен идва цветна сетне,

даровете плодни да сберем –

плътни и наситени са с тебе,

дъхави и сочни като мен.

Зимата е няма и далече,

тиха и сурова, но личи

нежно ни очаква със крилете

в бялото безбрежно да летим.