И сърцето ми бие в твоето

И моето сърце бие във твоето,
и очите ми плуват във твоите,
и душата ми рее се с твоята,
а ръцете ми в твоите здраво държиш.

И през полетата мораво огнени,
и през водите опасно нестихващи,
по замята отдавна разцепена
ти ме водиш уверено див.

Над главите пътува вечерница,
под нозете ни гуши се слънцето,
а в кръвта ни пък вярата чистата
не смирено, а дръзко блести.

И вървим ний, не …, тичаме
към завета, оставен от старите
по земята, прибрала дедите ни,
зов велик всяка клетка крепи.

Не познаваме, либе, най-страшното
за дървото, порасло без корени,
нито тъмното пагубно бъдеще
на безкнижния яростен вик.

Ний ще тичаме вече все заедно
и ще случваме радостни изгреви,
ще приспиваме плачещи залези,
без да спираме,
мой вечен любим!

Екатерина Гигова

17.07.2026г.
Гр. Ябланица