Лятото прихвана небесата, чисто е отново над света, топло е и светло на душата, щъркелите волно пак кръжат.   Пролетното утро лъх остави – люляков, божуров, на зюмбюл, вътре, надълбоко, на талази в трайните копнежи, за уют.   Есен идва цветна сетне, даровете плодни да сберем – плътни и наситени са с тебе, дъхави и сочни като мен.   Зимата е няма и далече, тиха и сурова, но личи нежно ни очаква със крилете в бялото безбрежно да летим.