По косите ти

По косите ти

По косите отново снежинки цъфтят,

а по устните, ах, нежни капчици медни,

във ушите ти още цигулки шептят,

а ръцете – тъй пълни с горещи надежди!

Мой любим, май отново е зима дошла,

мой любим, в бяла пустош напреде ще бродим

и дори да смразява кръвта този час,

моят дъх жаркокрил пак сърце ти ще топли.

Знаеш ли, че е зимата стряха и дар –

ще погуби излишните багри и звуци;

в тишината облечена, с гола душа,

ще споделям искрите живот и света ти.

Ах, снежинките май се загнездиха там,

беловлас светлоок ти ме срещаш на прага,

тази зима зимува сега във кръвта,

но сърцето ти с дъх жаркокрил аз ще топля.

15.11.2025г.

гр. София