Облива ме

Облива ме с надежда небосклонът,
отнейде звънък смях звучи,
завихря ме мечта на вълнолома,
незнайна вяра ме крепи.

Политам страстно през тълпите,
не хая сенките да спра,
аз бързам святост от звездите,
на земните чеда да дам.

И милост, милост вечно прося,
за тез, невинните, поне,
кога прелее вълноломът –
спасение вечно заслужават те.