В навечерието на безсмъртието

/на Ботев и всички загинали борци за свободна и независима България/

Под водопада на надеждата виси бесилото

на жаждата за свобода,

веригите на времето блестят обагрени

от аленото знаме в сивота.

Ръцете на невинните стърчат протегнати,

но има ли невинни дишащи?

Висящи са ръцете на предатели

и вечно гледащите настрани.

Когато „кръв за кръв“ законен праг постлан е,

животът хляб заменя,

а тръпките по цялата ни кожа ечат,

че още дишаме и имаме за даване…

18.05.2026г.

гр. Ябланица