В музея на нашите илюзии, очистени от слепите очаквания, пристъпваме, а кухи мумии, разнищващи превръзки паметни, разбулват скритите си рани и нищо вече не е свято за онзи, който ги погледне в очите на горящата на клада надежда, нея тука оставете…   Небето старо е безводно мрачно, а тлее долу адовият огън, изпразнени души висящи проклинат вярата и Бога, отритнати в надменността към себе си, отхвърлили Молитвата в забвение – през залите надничат със ненавист – забита разчленена и с презрение на всичките стени за назидание…   Защото в търсенето спорно срутихме блясъка диамантен висш на смисъла, корена любов от нас изтръгнахме в бързане към ронещи се видове щастие и…