Животът в компот

На моето рамо отпускаш ти леко глава
и само дъхът ти по кожата нежно е тръгнал,
из мислите липсват веч тъжни писма,
любящи сърцата смирено и топло вървят си.

В очите гори огън благ с искрици надежда
ни е денем, ни мрак, нито мраз, нито жега,
все пак миг е живот от безсънни копнежи,
без да знаем сам Бог ни изпрати повеля.

Да събираме капки живот от лозите успяхме,
за запазим живота в компот сладко с тебе познахме,
още ровим в пръстта, за да сеем и плод да изваем,
има само добро във ръцете ни с труд засияли.

Ах, мой вечен Любим, няма време отминало, старо,
няма време, което да чака да дойде, да свърши,
има мигове само, които са чисти и наши,
само мигове вечни, в които сме дали дъха си.

Екатерина Гигова

24.07.2026г.
гр. Ябланица