Грешници

Само тази мътна нощ прости ми,

щом наметна дръзко похотта,

из улиците влажни не търси ме,

не ми спестявай скъпия ми грях.

Аз лек безценен тази нощ откривам,

в небивал страстен сън – игра,

в диханието на чуждите очи постилам

на грижите ми глуха одая.

До дъното на празната ми ваза

цветята сухи огън пепели,

но аз на другия не ще разкажа

защо смехът ми стихва призори.

Завръщам се обрулена свирепо –

душата съм закичила с бодли,

сърцето някой мускул бе нарекъл –

да, днес тупти, тупти, тупти…

Ти само тази нощ прости ми,

аз дълго имах нужда да сгреша,

и веч не ще да не разбирам

какво е грях и как да го простя.