/на Ботев и всички загинали борци за свободна и независима България/   Под водопада на надеждата виси бесилото на жаждата за свобода, веригите на времето блестят обагрени от аленото знаме в сивота.   Ръцете на невинните стърчат протегнати, но има ли невинни дишащи? Висящи са ръцете на предатели и вечно гледащите настрани.   Когато „кръв за кръв“ законен праг постлан е, животът хляб заменя, а тръпките по цялата ни кожа ечат, че още дишаме и имаме за даване…   18.05.2026г. гр. Ябланица  

Баща ми замина в чужбина долари, евро тъче, тука остави роднини, къща, родина, сърце…   Чука, кове хоризонта, пусти са наш´те нивя, крави и фабрики, болтът – чезнат и в прах се топят.   Викат и бабите стари две поколения назад, в майки превърна ги тази пуста чужбина със нас.   Дядовци влачат хомота бащин и нийде колай – как да ги върнат отново мама и татко при нас?   Няма огнище, ни вяра, няма надежда и блян, мътна мътилка ни гази – него и нея, и нас.   Горди не можем да бъдем, самолюбиви въобще, тежест и пареща болка само ни любят през ден.   Бавно ни назе разцепват,…

Ще дойда с много дарове във твоя дом и още по-големи ще ти обещая, ти само трябва с доверие да ме приемеш, щом казвам ти, че имаш нужда да остана…   Ще дръзна гръмко да ти дам безброй блага и всичко, що с копнеж посочиш волно, но следвай ти смирен съвета ми без вой, без корист спри с мислите и грижите по твойто…   Пък ако тръгне нявга твоят дом тихо да се разрушава, пуст да тъне в сивота и нетърпима гной , в скръб да вие ден след ден с неясна рана, приеми, че късно веч е за спасение без бой…   Нищо, още днес ще можеш без проблем…