Пътни белези

Пред иконата на празнотата коленича

и от всички рани

алено гори през нищетата в мъртви дни,

някога мечтани…

Тънка струйка, върволица –

низ диамантени сълзи,

по голото ми рамо безизходицата стича

и дълбаейки утихва…

По петите изподрани нивга няма

да зараснат белезите,

дето, гонейки безплътна яма,

падах, непознавайки безверие…