Облива ме
Облива ме с надежда небосклонът,отнейде звънък смях звучи,завихря ме мечта на вълнолома,незнайна вяра ме крепи. Политам страстно през тълпите,не хая сенките да спра,аз бързам святост от звездите,на земните чеда да дам. И милост, милост вечно прося,за тез, невинните, поне,кога прелее вълноломът –спасение вечно заслужават те.
Сезони
Лятото прихвана небесата, чисто е отново над света, топло е и светло на душата, щъркелите волно пак кръжат. Пролетното утро лъх остави – люляков, божуров, на зюмбюл, вътре, надълбоко, на талази в трайните копнежи, за уют. Есен идва цветна сетне, даровете плодни да сберем – плътни и наситени са с тебе, дъхави и сочни като мен. Зимата е няма и далече, тиха и сурова, но личи нежно ни очаква със крилете в бялото безбрежно да летим.





