Тъга

Горящи хълмове на самота,

безбрежни, празни океани…

вулкани, жално пръскащи вода,

заливат огнения стон саванен.

Небесно синьо чувство зрее

между безжизнени копнежи,

любовно розово сред пепел тлее,

дими гръклянът под реки солени.